Овладейте логиката на условните изрази „ако/тогава“ (P → Q). 45 задачи в три нива: Основи обхваща истинностната таблица за P→Q (празна истина, единственият неверен случай), Modus Ponens, Modus Tollens и защо Потвърждаване на следствието и Отричане на предпоставката са невалидни. Средно ниво добавя контрапозиция, обратна теорема, инверсна теорема, биусловна теорема (P↔Q), еквивалентност на дизюнкция (¬P∨Q) и хипотетична силогистика. Напреднало ниво обхваща свързани условни изрази, отрицание на условни изрази (¬(P→Q) = P∧¬Q), тавтологии, сложен анализ на истинностни стойности и крайни случаи.

Научете истинностната таблица
Истинностната таблица в лобито е основата на всичко. P→Q е НЕВЯРНО в точно ЕДИН случай: когато P е ВЯРНО и Q е НЕВЯРНО. Във всички други случаи — включително когато P е НЕВЯРНО — условният израз е ВЯРЕН. Тази „празна истина“ (невярна предпоставка прави условния израз верен) е най-контринтуитивната концепция за начинаещи.
Разпознайте правилата за извод
Modus Ponens (P→Q, P, ∴Q) и Modus Tollens (P→Q, ¬Q, ∴¬P) са валидни. Отричане на предпоставката (P→Q, ¬P, ∴¬Q) и Потвърждаване на следствието (P→Q, Q, ∴P) са НЕВАЛИДНИ грешки. Ниво Основи тества всичките четири.
Овладейте еквивалентните форми
Ниво Средно тества четири свързани форми: КОНТРАПОЗИЦИЯ (¬Q→¬P, еквивалентна на оригиналната), ОБРАТНА ТЕОРЕМА (Q→P, НЕ еквивалентна), ИНВЕРСНА ТЕОРЕМА (¬P→¬Q, НЕ еквивалентна) и БИУСЛОВНА ТЕОРЕМА (P↔Q, вярна само когато P и Q съвпадат). Също така: P→Q ≡ ¬P∨Q е еквивалентност на дизюнкция.
Справете се с напреднали случаи
Напредналите въпроси изследват: свързана хипотетична силогистика (A→B→C→D дава A→D); какво можем да определим, ако се знае, че P→Q е НЕВЯРНО (P=T, Q=F); тавтологии като (P→Q)∨(Q→P); и отрицанието ¬(P→Q) = P∧¬Q. Тези обхващат съдържание от курсове по дискретна математика и формална логика.
45 задачи в 3 нива
Основи (15): Пълната истинностна таблица за P→Q с всичките четири реда; идентифициране на единствения неверен случай (P=T, Q=F); Modus Ponens (P→Q, P, ∴Q); Modus Tollens (P→Q, ¬Q, ∴¬P); защо Отричане на предпоставката и Потвърждаване на следствието са невалидни; и празна истина (невярна предпоставка = винаги вярно). Средно ниво (15): Контрапозиция (¬Q→¬P), обратна теорема (Q→P) и инверсна теорема (¬P→¬Q); кои двойки са логически еквивалентни; биусловна теорема (P↔Q); еквивалентност на дизюнкция (P→Q ≡ ¬P∨Q); отрицание на условна теорема; и хипотетична силогистика. Напреднало ниво (15): Свързани условни изрази; тавтологии; знанието, че P→Q е невярно, налага P=T и Q=F; комбиниране на условни изрази за доказване на биусловни; определяне на Q както от P→Q, така и от ¬P→Q; и логическият смисъл на P→P.
Интерактивно лоби с истинностна таблица
Лобито показва пълната истинностна таблица за P→Q с цветно кодирани истинностни стойности — зелени чипове за ВЯРНО, червени за НЕВЯРНО — и подчертава реда, който дава НЕВЯРНО. Това служи като постоянна справка и преподава основния механизъм преди началото на теста.
Семантично оцветяване на избора
Плочките с отговори, които гласят ВЯРНО, са фино оцветени в зелено, а плочките, които гласят НЕВЯРНО, са оцветени в червено още преди избора, съответствайки на тяхното семантично значение. Това изгражда асоциацията между етикетите на истинностните стойности и тяхното значение, вместо да се третират всички избори като визуално идентични.
Моноширок логически запис
Въпросите и обясненията използват стандартен логически запис: P→Q, ¬P, P∧Q, P∨Q, P↔Q, ∴. Моноширокият шрифт прави логическата структура лесна за сканиране и отразява начина, по който условните изрази се появяват в дискретната математика, компютърните науки и секциите за формално разсъждение на SAT/LSAT.
Това се нарича празна истина. Условният израз „Ако P, тогава Q“ е обещание: „Винаги когато P се случи, Q ще се случи.“ Ако P никога не се случи (P е невярно), обещанието никога не се тества — и непроверено обещание не може да бъде нарушено. Така условният израз е технически верен. Това се усеща странно, но е логически последователно: невярна предпоставка никога не може да наруши условния израз.
Оригинал: Ако P, тогава Q (P→Q). Контрапозиция: Ако не Q, тогава не P (¬Q→¬P) — ЕКВИВАЛЕНТНО на оригиналното. Обратна теорема: Ако Q, тогава P (Q→P) — НЕ еквивалентно. Инверсна теорема: Ако не P, тогава не Q (¬P→¬Q) — НЕ еквивалентно (но еквивалентно на обратната теорема). Трикове за запомняне: Оригиналът и Контрапозицията са еквивалентни; Обратната теорема и Инверсната теорема са еквивалентни помежду си.
Modus Ponens („утвърждаване на предпоставката“): P→Q, P, ∴Q. Ако условният израз е верен и предпоставката е вярна, то следствието трябва да е вярно. Пример: „Ако вали, земята се мокри. Вали. Следователно, земята се мокри.“ Това е най-основната и универсално валидна форма на дедуктивен извод.
Modus Tollens („отричане на следствието“): P→Q, ¬Q, ∴¬P. Ако условният израз е верен и следствието е НЕВЯРНО, то предпоставката трябва да е невярна. Пример: „Ако вали, земята се мокри. Земята НЕ е мокра. Следователно, НЕ е валяло.“ Това е валидно, защото условният израз би бил нарушен (P=T, Q=F), ако P беше вярно.
Потвърждаване на следствието: P→Q, Q, ∴P е невалидно. Дори ако условният израз е верен и Q е вярно, P може да е невярно — Q може да е причинено от нещо друго. Пример: „Ако вали, земята се мокри. Земята е мокра. Следователно, валяло е.“ Невалидно — земята може да е мокра от пръскачка. Условният израз не казва, че дъждът е единствената причина за мокрота.
Правилните отговори носят 10 т. (Основи), 15 т. (Средно ниво) или 20 т. (Напреднало). Последователните правилни отговори добавят бонус от 5 точки за всяка серия след първия отговор. Грешен отговор нулира серията до нула.